Понякога величието се състои в това - да живееш ♥ Мишел дьо МОНТЕН
Мъдростта на времето
(Portrait of Michel de Montaigne, 1570)
♥ Живот
Животът, бил той дълъг или къс, няма никакво значение за тези, които към този момент не съществуват.
***
Сам по себе си животът не е нито положително, нито зло; той е хранилище и на едното, и на другото според от това, в какво сте го трансформирали.
***
Където свърши вашият живот, там изтича той целият. Стойността на живота не се мери с неговата дълготрайност, а с това, по какъв начин сте го използували.
***
... оня, който се отнася с пренебрежение към личния си живот, постоянно може да стане стопанин на живота на другия.
***
Истинското огледало на нашите мисли е методът ни на живот.
***
Животът е иго, в случай че не сме свободни да умрем. За оздравяването си ние нормално се отплащаме с парченце живот (...).
***
По-голяма неотстъпчивост се изисква да живееш с веригата, когато те е оковала, в сравнение с да я разкъсаш.
***
(...) животът – това е нашето съществуване, това сме ние самите.
***
... за мен с изключение на здравето и живота няма нищо друго на света, за което бих си гризал ноктите и което бих купил с цената на душевни премеждия и принуждение над себе си.
***
... законът на живота повелява порядъчните хора да живеят не както им се желае, а както би трябвало. Оня, който не може поради любовта към жена си или към приятелите си да удължи живота си и да упорства против гибелта, е прекомерно изтънчен и слаб...
***
... от време на време величието се състои в това – да живееш.
***
... няма такава тежка орис, с която човек не би се примирил единствено и единствено да остане жив.
***
... все пак ще кажа, че или ми се ще, или е по този начин, само че си коства да живееш, даже и в такова положение, в случай че си съумял да се избавиш от страха и заканите, изводите и следствията, с които ни плаши медицината. Във всеки случай самата болежка не е чак до такава степен остра и непоносима, че един толерантен човек да изпадне в обезсърчение и полуда.
***
Да се придържаш към еднакъв метод на живот и да се чувстваш по нужда длъжен към него значи да съществуваш, само че не и да живееш.
***
Животът е едно неравно, погрешно и многообразно придвижване. Да следваш непроменяемо склонностите си и да бъдеш дотам в тяхна взаимозависимост, че да не можеш да се отскубнеш от тях или да ги подчиниш, значи да не бъдеш другар на себе си, още по-малко – стопанин на себе си; това значи още да бъдеш плебей.
***
Обичам частния живот, тъй като мога да си го уредя по мой избор.
***
Животът е материално и телесно придвижване, а активността – несъвършена и безпорядъчна по своята същност; аз се старая да послужвам на живота съгласно с неговите условия.
***
... няма по-глупав и по-жалък метод на живот от този, който протича под заповед и дисциплинираност.
***
Нужно е да се ръководиш от рационални правила, само че да не им робуваш...
***
Бог е милосърден към тия, на които лишава живота постепенно; това е единственото предимство на старостта.
***
Из: „ Опити “. Том 1-3, Мишел дьо Монтен, изд. „ Наука и изкуство ”, София, 1975
Изображение: Portrait of Michel de Montaigne, 1570s (unknown artist), commons.wikimedia.org
